Несмотря на то, что место программиста сулило спокойную работу, неплохие заработки и хорошую карьеру, Андрей без всяких сомнений покинул насиженные места и вступил на тернистый путь предпринимательства. Естественно, что ни о маркетинге, ни о продажах он и понятия не имел. Всему приходилось учиться на практике, набивая шишки в общении с покупателями.
Несмотря на все сложности, Поминову удалось завоевать клиентов, о которых мечтает любая компания. Как же предпринимателю-самоучке, работающему прямо в собственной квартире, удалось добиться такого успеха?
…По счастливому стечению обстоятельств, в один день с Андреем в Академии появилась чуть ли не первая в Советском Союзе партия болгарских персональных компьютеров. И у руководства возникла мысль перенести уже существовавшие словари с больших ЭВМ на персональные компьютеры. За полгода сделали работающий прототип словаря, который и лег в основу будущего Мультитрана.
Словарь планировалось продавать организациям (других покупателей в конце 80-х просто не было), однако в стране наступил кризис, возникли перебои с финансированием и проект стал умирать. Чтобы спасти то, что уже было сделано, энтузиасты, в числе которых был и Поминов, создали совместное предприятие. Так как денег на него никто не выделил, СП просуществовало всего полгода.
Возник довольно острый вопрос: кто станет хозяином продукта. «Здесь я, можно сказать, перетянул одеяло на себя, - вспоминает Андрей, - так как уже несколько месяцев сидел дома и занимался словарем в одиночку». Так Мультитран стал «домашним» проектом: Поминов сидел в обычной квартире, доводил его до ума, а в свободное время ездил в Европу за подержанными автомобилями и одеждой. «Покупать я тогда очень любил, а вот продавать – нет. Наверное, потому что продавать надо уметь», - смеется он.
…Время показало, что фирма – слишком много для одного человека, и Андрей переквалифицировался в индивидуального предпринимателя, ведь при такой организации бизнеса никаких «бумажек» практически не требуется…
…Недавно Поминову позвонила девушка из агентства, занимающегося проведением опросов, и спросила: «Это квартира или офис?» «Ну, даже и не знаю…», - замешкался он. Компьютер в своей квартире Андрей не выключает уже много лет: «Офис – дома, напротив – почта, через дорогу – банк, в том же доме
провайдер и сервер с Мультитраном. Этот «золотой треугольник» можно обойти за 10 минут».
«Если честно, я не могу сказать, каким именно будет сайт лет через десять.» - признается Андрей. | Въпреки че работата на програмист му осигурява спокойствие, прилично заплащане и добра кариера, Андрей, без да се замисли и за минута, напуска топлото местенце и поема по трънливия път на предприемачеството. Естествено, той и понятие си няма за маркетинг, нито за търговия. Налага се да се учи сам, по метода на пробата и грешката, получавайки „синини” от общуването с купувачите. Въпреки всички трудности, Поминов спечелва клиенти, за каквито мечтае всяка фирма. Как този самоук предприемач, който дори няма офис и работи направо в жилището си, успява да постигне такъв успех? По едно щастливо стечение на обстоятелствата, едновременно с Андрей в Академията се появява едва ли не първата партида български персонални компютри. И ето че на ръководството му хрумва идеята да пренесе вече съществуващите речници от големите ЕИМ върху персоналните компютри. За половин година е направен работещ прототип на речника, който става основата на бъдещия Мултитран. Идеята е да се продава речника на организации ( други купувачи в края на 80-те просто няма), обаче в страната настъпва криза, средствата за финансиране започват да не достигат, и проектът започва да загива. За да спасят вече направеното, група ентусиасти, сред които е и Поминов, създават съвместно предприятие. Тъй като никой не го финансира, то просъществува едва половин година. Така възниква доста проблемният въпрос: кой ще стане притежател на продукта? «Е, би могло да се каже, че в случая аз «дръпнах юргана» към себе си,- спомня си Андрей, - защото вече няколко месеца си седях в къщи и се занимавах с речника сам самичък».Така Мултитран става "домашен" проект: седи си Поминов в съвсем обикновената си квартира, изпипва го, а в свободното си време пътува из Европа да купува автомобили и дрехи втора употреба. "Много обичах тогава да купувам, но не и да продавам. Сигурно защото за да продаваш се иска майсторлък"- смее се той. С времето става ясно, че формата „фирма” е твърде голяма за един човек, и Андрей се преквалифицира в индивидуален предприемач, тъй като при такава организация на бизнеса фактически няма почти никаква бумащина. Съвсем наскоро девойка от някаква агенция, занимаваща се с извършване на допитвания, позвънила на Поминов и го попитала :»От жилище ли се обаждате или от офис?" «Дори не знам как да Ви отговоря…." смутил се той. Компютърът в квартирата на Андрей не е изключван от години. «Офисът ми е в къщи, отсреща е пощата, като пресека улицата, съм в банката, в същото здание е интернет доставчикът и сървърът с Мултитран. Този «златен триъгълник» може да бъде обходен за 10 минути". «Честно казано, аз самият не знам, как ще изглежда той след десетина години" – признава Андрей.
|