Au jour fixé, l'appartement du comte Ulric de Rouvres était préparé. Ulric y donna rendez-vous pour le soir même à trois des plus célèbres médecins de Paris. Puis il courut chercher Rosette.
Elle venait de mourir depuis une heure. Ulric revint à son nouveau logement, où il trouva son ancien ami Tristan, qu'il avait fait appeler, et qui l'attendait avec les trois médecins.
—Vous pouvez vous retirer, messieurs, dit Ulric à ceux-ci. La personne pour laquelle je désirais vous consulter n'existe plus.
Tristan, resté seul avec le comte Ulric, n'essaya pas de calmer sa douleur, mais il s'y associa fraternellement. Ce fut lui qui dirigea les splendides obsèques qu'on fit à Rosette, au grand étonnement de tout l'hôpital. Il racheta les objets que la jeune fille avait emportés avec elle, et qui, après sa mort, étaient devenus la propriété de l'administration. Parmi ces objets se trouvait la petite robe bleue, la seule qui restât à la pauvre défunte. Par ses soins aussi, l'ancien mobilier d'Ulric, quand il demeurait avec Rosette, fut transporté dans une pièce de son nouvel appartement.
Ce fut peu de jours après qu'Ulric, décidé à mourir, partait pour l'Angleterre.
Tels étaient les antécédents de ce personnage au moment où il entrait dans les salons du café de Foy.
L'arrivée d'Ulric causa un grand mouvement dans l'assemblée. Les hommes se levèrent et lui adressèrent le salut courtois des gens du monde. Quant aux femmes, elles tinrent effrontément pendant cinq minutes le comte de Rouvres presque embarrassé sous la batterie de leurs regards, curieux jusqu'à l'indiscrétion.
—Allons, mon cher trépassé, dit Tristan en faisant asseoir Ulric à la place qui lui avait été réservée auprès de Fanny, signalez par un toast votre rentrée dans le monde des vivants. Madame, ajouta Tristan en désignant Fanny, immobile sous son masque, madame vous fera raison. Et vous, dit-il tout bas à l'oreille de la jeune femme, n'oubliez pas ce que je vous ai recommandé.
Ulric prit un grand verre rempli jusqu'au bord et s'écria:
—Je bois....
—N'oubliez pas que les toasts politiques sont interdits, lui cria Tristan.
—Je bois à la Mort, dit Ulric en portant le verre à ses lèvres, après avoir salué sa voisine masquée.
—Et moi, répondit Fanny en buvant à son tour... je bois à la jeunesse, à l'amour. Et comme un éclair qui déchire un nuage, un sourire de flamme s'alluma sous son masque de velours. | В уречения ден апартаментът на граф Улрик дьо Рурвър беше готов. Улрик покани същата вечер трима от най-известните лекари в Париж. След това отиде да вземе Розет. Беше умряла преди час. Улрик се върна в новото си жилище, където завари преятеля си Тристан. Беше го повикал предварително и сега той го чакаше заедно с тримата лекари. — Не ви задържам повече, господа, им каза Улрик. Жената, заради каято исках да ви консултирам, вече не съществува. Когато остана сам с граф Улрик, Тристан не направи опит да утеши болката му, но му съчувстваше от все сърце. Именно той уреди великолепното погребение на Розет, с което учуди цялата болница. Закупи вещите, които момичето беше донесло със себе си и които след смъртта ѝ бяха станали собственост на болничното ръководство. Сред тях се намираше и синята рокличка — едниствената, останала на бедната покойница. Той се погрижи и за пренасянето на старите мебели на Улрик, от времето, когато живееше с Розет, в една от стаите на новия му апартамент. Няколко дни по-късно, решен да намери смъртта си, Улрик замина за Англия. Ето какво минало стоеше зад гърба на този персотнаж, в момента, в който прекрачваше прага на кафе „Фуа”. С появата си Улрик предизвика силно вълнение сред събралото се множество. Мъжете се изправиха и го поздравиха според добрия тон. Жените обаче базсрамно впериха очи в граф дьо Рувър, който едва не се изчерви под петминутния обстрел на любопитните им до неблагоприличие погледи. — Драги ми мъртвецо — каза Тристан, приканвайки Улрик да заеме запазеното му до Фани място, — защо не оповестите зъвръщането си в света на живите с един тост? Дамата — посочи Фани, която не помръдваше, скрита зад маската си, — ще ви върне жеста. А вие — прошепна едва доловимо на ухото да младата жена, — не забравяйте съвета ми. Улрик взе една препълнена чаша и извика: — Пия... — Не забравяйте, че политическите тостове са забранени — подвикна му Тристан. — Пия за Смъртта — каза Улрик, — кимна на маскираната си съседка и поднесе чашата към устните си. — А аз — отговори Фани, отпивайки на свой ред, — пия за младостта, за любовта. Под кадифената маска блесна пламенна усмивка като светкавица, раздираща облак. |