Au jour fixé, l'appartement du comte Ulric de Rouvres était préparé. Ulric y donna rendez-vous pour le soir même à trois des plus célèbres médecins de Paris. Puis il courut chercher Rosette.
Elle venait de mourir depuis une heure. Ulric revint à son nouveau logement, où il trouva son ancien ami Tristan, qu'il avait fait appeler, et qui l'attendait avec les trois médecins.
—Vous pouvez vous retirer, messieurs, dit Ulric à ceux-ci. La personne pour laquelle je désirais vous consulter n'existe plus.
Tristan, resté seul avec le comte Ulric, n'essaya pas de calmer sa douleur, mais il s'y associa fraternellement. Ce fut lui qui dirigea les splendides obsèques qu'on fit à Rosette, au grand étonnement de tout l'hôpital. Il racheta les objets que la jeune fille avait emportés avec elle, et qui, après sa mort, étaient devenus la propriété de l'administration. Parmi ces objets se trouvait la petite robe bleue, la seule qui restât à la pauvre défunte. Par ses soins aussi, l'ancien mobilier d'Ulric, quand il demeurait avec Rosette, fut transporté dans une pièce de son nouvel appartement.
Ce fut peu de jours après qu'Ulric, décidé à mourir, partait pour l'Angleterre.
Tels étaient les antécédents de ce personnage au moment où il entrait dans les salons du café de Foy.
L'arrivée d'Ulric causa un grand mouvement dans l'assemblée. Les hommes se levèrent et lui adressèrent le salut courtois des gens du monde. Quant aux femmes, elles tinrent effrontément pendant cinq minutes le comte de Rouvres presque embarrassé sous la batterie de leurs regards, curieux jusqu'à l'indiscrétion.
—Allons, mon cher trépassé, dit Tristan en faisant asseoir Ulric à la place qui lui avait été réservée auprès de Fanny, signalez par un toast votre rentrée dans le monde des vivants. Madame, ajouta Tristan en désignant Fanny, immobile sous son masque, madame vous fera raison. Et vous, dit-il tout bas à l'oreille de la jeune femme, n'oubliez pas ce que je vous ai recommandé.
Ulric prit un grand verre rempli jusqu'au bord et s'écria:
—Je bois....
—N'oubliez pas que les toasts politiques sont interdits, lui cria Tristan.
—Je bois à la Mort, dit Ulric en portant le verre à ses lèvres, après avoir salué sa voisine masquée.
—Et moi, répondit Fanny en buvant à son tour... je bois à la jeunesse, à l'amour. Et comme un éclair qui déchire un nuage, un sourire de flamme s'alluma sous son masque de velours. | В уречения ден, апартаментът на граф Юлрик дьо Рувр беше готов. Юлрик определи среща там за същата вечер на трима от най-прочутите парижки лекари. След това се втурна да доведе Розет. Беше починала само преди час. Юлрик се върна в новото си жилище, където намери Тристан, своя стар приятел, когото бе разпоредил да повикат, и който го очакваше заедно с тримата лекари. -Можете да се оттеглите, господа- каза им Юлрик. Лицето, заради което исках да се посъветвам с вас, вече не е между живите. Останал насаме с граф Юлрик, Тристан не се опита да смири скръбта му, а я сподели с братско съпричастие. Именно той бе начело на бляскавата погребална церемония, която устроиха на Розет за голямо удивление на цялата болница. Той откупи вещите,които девойката бе донесла със себе си, и които след нейната смърт бяха станали собственост на управата. Сред тези вещи беше и малката синя рокля, единствената останала на клетата покойница. Той се погрижи също така старото обзавеждане на Юлрик от времето на съжителството му с Розет да бъде пренесено в една стая от новия му апартамент. Само няколко дни по-късно Юлрик, решен да умре, отпътува за Англия. Такава бе предисторията на този герой , когато пристъпи в салоните на кафе дьо Фоа. Появата на Юлрик предизвика голямо раздвижване сред присъстващите. Мъжете се изправиха и му поднесоха почитанията си със светска любезност. Колкото до жените, те нахално държаха пет минути почти притеснения граф дьо Рувр под обстрела на любопитните си до крайност погледи. - Хайде, скъпи ми покойнико- рече Тристан, настанявайки Юлрик на мястото, което му беше запазил до Фани- оповестете с наздравица Вашето завръщане в света на живите. Дамата-добави Тристан, посочвайки Фани, неподвижна под своята маска- дамата ще пие за Ваше здраве. А Вие- промълви той съвсем тихо на ухото на младата жена-не забравяйте какво Ви посъветвах . Юлрик взе голяма, пълна догоре чаша и извика: -Пия... -Не забравяйте, че политическите наздравици са забранени-подвикна му Тристан. -Пия за Смъртта- каза Юлрик, поднасяйки чашата към устните си, след като бе поздравил маскираната си съседка. -А аз- отвърна Фани, отпивайки на свой ред-...аз пия за младостта, за любовта. И като светкавица, раздираща облак, пламенна усмивка засия под кадифената й маска. |