Не знам дали може да се намери из Нет-а, но така бих го писал.

От дължината на целулозните влакна в хартиения пулп зависи еластичността на хартията, а от "мъхавостта/рошавостта" им - способността им да се свързват в механично устойчива маса.

Затова надробяването/смилането на грубата целулоза се извършва не просто с механично накълцване или стриване, а с комбинирани механични и химически методи (не съм наясно с подробностите обаче).

"Other enzymes give the recycled fibres a close shave. Just as a piece of rope frays with wear and tear, so too do recycled paper fibres.

Enzymes rapidly break down the frayed components of paper fibres (termed fibrils) because, unlike the larger parent fibre, they are "bite size".
http://www.scienceinpublic.com/sciencenow/1999/fresh/edmond_...

"The slurry is then subjected to a confrication step. The term "confrication" means a mechanical action which results in shortening and fraying the cellulose and CC fibers as a result of energy being imparted into the slurry. The shortening and fraying during the confrication step results in an increase in the amount of intimate contact of the cellulose and CC fiber surfaces during preparation of the paper. The confrication step can be performed using devices well known in the art, such as a disc refiner, a double disc refiner, a Jordan refiner, a Claflin refiner and a Valley-type refiner."
http://www.patentstorm.us/patents/5573640/description.html

В резултат грубата целулоза се надребнява на по-тънки и достатъчно дълги елементарни влакна; всяко елементарно влакно, доколкото и то представлява снопче от целулозни нишки, е "разрошено" в двата си края и "размъхено" по повърхността - а ако беше просто смляно, щеше да е по-гладко и с отсечени краища.

Затова си мисля, че е логично да се използва "разчесване" (както го има в текстилната промишленост) или пък "разрошване".