Инициация – От лат. initio – започвам, посвещавам, въвеждам в култови тайнства; initiation – извършване на тайнства. Инициация е преходът на индивида от един статус в друг, в частност неговото включване в ограничен кръг от лица (в това число на пълноправните членове на племето, общността на зрелите индивиди, кръга на шаманите или жреците, в езотеричен култ и т.н.). Ритуалите, които оформят и &quot;случват&quot; инициацията, наричаме ритуали на прехода или посветителски ритуали. Терминът &quot;ритуали на прехода&quot; е въведен от френския антрополог А. Ван Генеп, и назовава практики, които са свързани най-често с жизнени фази и прагове като раждане, полово съзряване, сватба и смърт, но и с посвещаване в тайни знания. Инициацията се осмисля като смърт и ново раждане, като връщане към мрака, преди възраждане на светлината, като трансформация и прераждане – &quot;Да посвещаваш, означава в известен смисъл да убиваш, да предизвикваш смъртта. Но смъртта се приема за изход, за прекрачване на един праг, който дава достъп другаде. След изхода следва вход. Да посвещаваш, значи да въвеждаш.&quot; (А. Шевалие, А. Геербрант &quot;Речник на символите&quot;, ИК &quot;Петриков&quot;, С, 1995) Тази амбивалентност на смъртта и рождеството прозира и в структурата на инициационните обреди. Те са триделни и се състоят от: <br />1) изключване на индивида от социума и от границите на познатия &quot;свой&quot; свят, което символично се приравнява със смъртта; <br />2) граничен период, продължаващ от няколко дни до години и <br />3) завръщане, реинкорпорация в новата група или в новия статус. Героичните митове и вълшебните приказки много често възпроизвеждат ритуалната схема на инициацията, като поставят особен акцент на изпитанието на героя в царството на мъртвите или на небето.<br />Мирча Елиаде твърди, че инициацията възпроизвежда космогоничните митове – възникването на хаоса и сътворяването на нов космос. По принцип инициацията включва в себе си мита като съставна част: по време на ритуала на новопосветения се съобщава митът, който знаят само възрастните или вече посветените. От друга страна, множество митове са в явно сходство с инициационните обреди по своята структура и символика. Да споменем някои от най-честите инициационни символи и мотиви – пребиваване сред горските демони, пребиваване в хтонични пространства, поглъщане и спасение от чудовище, инициационна болест, сънища, повишен еротизъм на героя, победа над бащина фигура, прекрачване на граници, подвизи....<br /><b><a href="http://www.myschoolbel.info/Pomagala/Rechnik%20na%20literaturnite%20temini.html" rel="nofollow noopener" target="_blank">http://www.myschoolbel.info/Pomagala/Rechnik na literaturnit...</a></b><br /><br />В антропологичен план юношеството се свързва с процеса на инициация. (Инициацията е буквално &quot;тайно посвещаване&quot;). Младият индивид трябва да премине от детството към света на възрастните, като придобие знанията и уменията типични за тях.<br /><b><a href="http://bg.wikipedia.org/wiki/Юношество" rel="nofollow noopener" target="_blank">http://bg.wikipedia.org/wiki/Юношество</a></b>

Наистина се среща и термина "роман инициация", но личното ми мнение е, че "възпитателен роман" също е намерил място в речника на специалисти, студенти и читатели.

Възпитателният роман е част от възпитателната литература, наричана още &quot;литература на израстването&quot;, към която се класифицират литературни произведения, чиито герои с течението на сюжета израстват като личности, придобиват полезни социални умения и/или се отървават от често срещани в реалния свят недостатъци. По този начин те дават пример и/или стимул на читатели, които имат нужда от подобно израстване, или подобни недостатъци, да подобрят личността си.<br /><br />Най-често възпитателните произведения описват израстването в прехода от детството към зрелостта. Към тази група обаче често биват причислявани и произведения, които описват по-ранни или по-късни етапи от съзряването на човешката личност.<br /><br />За пръв път концепцията за &quot;възпитателна&quot; литература като отделен тип или жанр се появява в немските литературни среди. Терминът представлява превод на немската дума Bildungsroman. Явлението обаче далеч предхожда дефинирането си.