В областта на цифровите изображения терминът "ресемплиране" е придобил гражданственост и няма български еквивалент.

Едно изображение в цифров вид се състои от пиксели, всеки от които се характеризира с цветови координати - независимо дали става дума за хроматичен ("шарен") или ахроматичен (сива скала) цвят. Фиността (точността, прецизността) на изображението зависи от неговата (на български) "разделителна способност". Това обаче е тромав и нелогичен термин - в края на краищата самото изображение не може да има никаква "способност". Може би именно затова масово се използва чуждицата "резолюция".

Резолюцията представлява броят пиксели в изображението на единица линейно разстояние. Колкото е по-висок този брой, толкова по-ясно е изображението (условно казано, толкова "по-малки са точиците, от които е съставено"). Когато е необходимо да се повиши или намали резолюцията на едно изображение, процедурата се нарича "ресемплиране".

Намаляването на резолюцията (downsampling) не е проблем. Ако трябва да се намали, примерно, два пъти, тогава данните за цвета на всеки 2х2 съседни (разположени в квадрат) пиксела се осредняват, и средната стойност се присвоява на единия пиксел, които заема тяхното място.

При upsampling обаче става сложно: как да се получи съдържанието на четири (или повече) различни пиксела от информацията, съдържаща се в един?

За "опорна точка" се използват различни величини: цветът на съседните пиксели, общите цветови характеристики на изображението (хистограмата) и т.н. Напр. ясно е, че ако в изображение с преобладаващи синьозелени тонове (море и небе) има червен пиксел, а съседните нему не са в топлата цветова гама, това е някакъв дефект или шум - и той се пренебрегва.

Съществуват различни алгоритми: бикубичен, билинеарен и т.н. Когато се обработват еднотипни изображения (напр. сателитни снимки) е възможно да се състави сложен *специализиран* алгоритъм, който да върши значително по-добра работа от универсалните. За изпълнението на този алгоритъм се пише и специализирано програмно осигуряване, основната част (основен модул, ядро) на което е именно нашият приятел kernel-ът ;)

--------------------------------------------------
Note added at 21 hrs 22 mins (2005-06-20 17:48:25 GMT)
--------------------------------------------------

Намерих и това:

kernel. In the spatial domain, a kernel is a MxM operator which can be used in the convolution or multiplication with a NxN image to accentuate certain features or properties of an image. A kernel can also be represented in the frequency domain as a Fourier transform.
http://ltpwww.gsfc.nasa.gov/IAS/handbook/handbook_htmls/appe...

Оказва се, че kernel-ът може да е и математически оператор. Но все пак мисля, че може спокойно да се употреби \"ядро\": ако това е оператор, извършващ трансформация между пикселите на изходното и ресемплираното изображение, описани като математически множества, няй-вероятно точно той е ядрото на алгоритъма, с помощта на който се извършва ресемплирането.

--------------------------------------------------
Note added at 2 days 19 hrs 10 mins (2005-06-22 15:36:40 GMT)
--------------------------------------------------

Относно употребата в българския на думата семплиране (ресемплиране):

На английски под sampling се има предвид процесът на превръщане на аналогова информация в цифров вид. Най-общо, това означава измерване на стойността (амплитудата) на една аналогова величина през равни интервали от време, като получената поредица от стойности представлява резултантният цифров сигнал.

На български съществуват еквивалентните термини \"дискретизиране\", \"цифровизиране\" и \"квантуване\". И трите обаче звучат (поне за мен) твърде тромаво-математически, за да се използват в популярната лексика; освен това \"цифровизиране\" е твърде общ, а \"квантуване\" има малко тясно значение.

Думата \"семплиране\" проби през областта на цифровата обработка (и особено генериране) на звук. Ако искаш, примерно, да накараш един електронен клавишен инструмент да \"пее\" като славей, подлагаш на sampling аналогов запис на славееви трели. Получават се т.нар. \"семпли\" (samples), които представляват характерния спектрален състав (или грубо казано, тембърът) на издаваните от славея звуци. Този спектрален състав (хармониците в съотношение към основната честота) и още някои характеристики на звука, вкарани в електронен инструмент, ти позволява да свириш който и да е тон приблизително така, както би го изпял славеят.

\"Семплите\" са си точно \"мостри, проби, образци\", но в търсене на специфичен термин беше приета чуждицата. Разбирам подбудите на хората, занимаваши се с електронен синтез и обработка на звук: изброените български думи са твърде общи и непрецизни за случая.

Доколкото в цифровата обработка и генериране на изображения има много сходства с областта на цифровия звук, беше естествено терминът да се \"прелее\" от едното към другото, във варианта си \"ресемплиране\". В този точно случай според мен има логика. А и \"предискретизиране\" или \"преизчисляване на цифровите стойности с друга стойност на квантуване\" (каквото е истинското значение на resampling) никак не звучи user-friendly ;)

По-скоро бих се разтревожил от навлизането на английското \"кийборд\" (или дори \"киборд\") като дума за електронен клавишен инструмент... ама това вече е друга бира... а и KudoZ не е форумът ;)